Постинг
23.05.2010 09:41 -
СПОМЕН ЗА РОДНИЯ КРАЙ
Автор: metaloved
Категория: Поезия
Прочетен: 6386 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2010 10:03
Прочетен: 6386 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 26.05.2010 10:03
Уважаеми приятели,
По необясними причини изчезнаха от стихосбирката ми много стихотворения. Опитът да ги вкарам отново се оказа безуспешен. Поради тази причина откривам нови постинги
СПОМЕН
Горски дъбрави, треви и уханни цветя, скътали нейде на моето детство дъха. Искам в стихове скромни да осветя моята радост и нежна тъга… Помня по дивните страшни пътеки, как бродех с наивната детска мечта да запечатя в сърцето си жадно навеки на горските птици речта Помня! Плетях на моята майка венец от златист минзухар и бяло кокиче, сред полянките китни обрасли в синчец, под звънката песен на пролетно птиче. Помня! Под жарта на летния зной, над цветенцата горски разкошни неуморни пчелички в рояци безброй жужаха с крилцата си мощни... Помня, как в приказен танц дървесата тъжно ронеха мъртви листа. Помня птиците прелетни в небесата, как кръжаха по тези места Помня и зимната бяла премяна, сънят на тревистия горски терен, как през някоя снежна поляна самотен притичваше гладен елен Помня горо, всичките прелести твои се сливаха с детската радост, как по полянки зелени и страшни усои ухаеше вечно на младост ! И днес горо, твоята хубост и мъдрост събрали се в тайни вековни, са извор на сила и жизнена бодрост, на нежност и чувства грижовни. Горски дъбрави, треви и цветя Семената на кълнове родни Винаги! Щом светът дори се гневи ще останат в мен плодородни! Богомил Великов Колев
METAЛ
(посветен на проф.дтн Лев Израйлевич Леви от Московския институт по стомана и сплави- МИСИС. Писано е по време на виетнамската война)
В малка работилница леярска,
под атмосфера душна и пещарска,
няколко мъже се борят
с тайните на течния метал.
Опит първи,
втори,
трети...
що да сторят,
трябва да получат важния кристал.
Сред тишината нощна в БАН,
пещта бумти,
клокочи кат вулкан
в огнените си гърди събрала
надежди съкровени
благи,
чрез науката,
която е разбрала.
човешките потребности
облаги.
Хей метал!
Ти ковък, силен, як,
на човешкото движение двигател,
в устремния ход маяк,
ти виждаш ли как сеят смърт във Виетнам(Ирак, Иран, Авганистан... )
капризни, сити, безумни господа,
с гнева си страшен,
как народа там
кове от твойта сила
свобода?!
И виж как твойта древна сила,
човекът днес с любов гореща мила,
на прадедите съкровените мечти
превръща в кораби космични,
как Вселената отваря
тежките си тайнствени врати,
за Разума-интересите надлични!
Богомил Великов Колев
ЗОВ
Да бях поет роден,
написал бих от порив вдъхновен
най-възторжената ода
за светинята Любов,
за да сгрява тя народа,
под небесния покров....
Ако бях художник надарен,
нарисувал бих с мечтата озарен
картина най-стериоскопична
на 20-21-ия космичен век,
как Вселената след битката епична
ще прославя земния човек....
Гениален композитор ако бях,
без страх от божия небесен смях
възпял бих в най-могъщата симфония
Природата и нейното величие,
мощта и устрема на Разума в хармония,
Материята от Духа в отличие...
Ако бях добър ковач на Разум,
от целия човешки Разум,
изковал бих най-острата стрела,
с коята наведнъж ще унищожат милионите
на войната и порока грозните чела,
за да възтържествуват на века законите....
За всеобщо голямо съжаление
на бъдното и мое поколение,
аз не съм всевластен чародеец,
и кат амбициозен самодеец,
не бих могъл дори с балсам
да излекувам всеки, който сам
Светът решил е да въздигне
от мъката му сила щом изригне...
Аз съм най-обикновен човек
от този атомен-космичен век,
и без да съм велик деец,
нито мързелив светец
кат частица от трудовия-смел народ
живея с ритъма на вечния възход.
Просто призовавам с мойто слово
Борете се за всичко ново!
Богомил Великов Колев
По необясними причини изчезнаха от стихосбирката ми много стихотворения. Опитът да ги вкарам отново се оказа безуспешен. Поради тази причина откривам нови постинги
СПОМЕН
Горски дъбрави, треви и уханни цветя, скътали нейде на моето детство дъха. Искам в стихове скромни да осветя моята радост и нежна тъга… Помня по дивните страшни пътеки, как бродех с наивната детска мечта да запечатя в сърцето си жадно навеки на горските птици речта Помня! Плетях на моята майка венец от златист минзухар и бяло кокиче, сред полянките китни обрасли в синчец, под звънката песен на пролетно птиче. Помня! Под жарта на летния зной, над цветенцата горски разкошни неуморни пчелички в рояци безброй жужаха с крилцата си мощни... Помня, как в приказен танц дървесата тъжно ронеха мъртви листа. Помня птиците прелетни в небесата, как кръжаха по тези места Помня и зимната бяла премяна, сънят на тревистия горски терен, как през някоя снежна поляна самотен притичваше гладен елен Помня горо, всичките прелести твои се сливаха с детската радост, как по полянки зелени и страшни усои ухаеше вечно на младост ! И днес горо, твоята хубост и мъдрост събрали се в тайни вековни, са извор на сила и жизнена бодрост, на нежност и чувства грижовни. Горски дъбрави, треви и цветя Семената на кълнове родни Винаги! Щом светът дори се гневи ще останат в мен плодородни! Богомил Великов Колев
METAЛ
(посветен на проф.дтн Лев Израйлевич Леви от Московския институт по стомана и сплави- МИСИС. Писано е по време на виетнамската война)
В малка работилница леярска,
под атмосфера душна и пещарска,
няколко мъже се борят
с тайните на течния метал.
Опит първи,
втори,
трети...
що да сторят,
трябва да получат важния кристал.
Сред тишината нощна в БАН,
пещта бумти,
клокочи кат вулкан
в огнените си гърди събрала
надежди съкровени
благи,
чрез науката,
която е разбрала.
човешките потребности
облаги.
Хей метал!
Ти ковък, силен, як,
на човешкото движение двигател,
в устремния ход маяк,
ти виждаш ли как сеят смърт във Виетнам(Ирак, Иран, Авганистан... )
капризни, сити, безумни господа,
с гнева си страшен,
как народа там
кове от твойта сила
свобода?!
И виж как твойта древна сила,
човекът днес с любов гореща мила,
на прадедите съкровените мечти
превръща в кораби космични,
как Вселената отваря
тежките си тайнствени врати,
за Разума-интересите надлични!
Богомил Великов Колев
ЗОВ
Да бях поет роден,
написал бих от порив вдъхновен
най-възторжената ода
за светинята Любов,
за да сгрява тя народа,
под небесния покров....
Ако бях художник надарен,
нарисувал бих с мечтата озарен
картина най-стериоскопична
на 20-21-ия космичен век,
как Вселената след битката епична
ще прославя земния човек....
Гениален композитор ако бях,
без страх от божия небесен смях
възпял бих в най-могъщата симфония
Природата и нейното величие,
мощта и устрема на Разума в хармония,
Материята от Духа в отличие...
Ако бях добър ковач на Разум,
от целия човешки Разум,
изковал бих най-острата стрела,
с коята наведнъж ще унищожат милионите
на войната и порока грозните чела,
за да възтържествуват на века законите....
За всеобщо голямо съжаление
на бъдното и мое поколение,
аз не съм всевластен чародеец,
и кат амбициозен самодеец,
не бих могъл дори с балсам
да излекувам всеки, който сам
Светът решил е да въздигне
от мъката му сила щом изригне...
Аз съм най-обикновен човек
от този атомен-космичен век,
и без да съм велик деец,
нито мързелив светец
кат частица от трудовия-смел народ
живея с ритъма на вечния възход.
Просто призовавам с мойто слово
Борете се за всичко ново!
Богомил Великов Колев
България от четвърт век насам е заплюта ...
СТРАШНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В АМЕРИКА, Автор...
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
СТРАШНИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В АМЕРИКА, Автор...
Matrix and Anti-Matrix [Психично и духов...
Следващ постинг
Предишен постинг
А, СА САМО ДУМИ
Ако избледнеят топлите ми думи
и пожълтеят белите ми листи,
ще закъснеят нежните ми стъпки,
ще пресъхнат сълзите с тръпки,
но ще останат,
поне като едно дихание,
един стон,
един вопъл
или очарование
и ще ни заливат,
с обич от вдъхновение
недостигнати
с кръшно опиянение,
а небето и земята,
ще са пак вечни,
ще се пак занемели
от прочита им тъй безучастни....
А,са само думи,
от любов неизречени,
ненаписани,
но за нея наречени,
премълчани
и утаени,
а след това разпиляни
и изплакани...
Как се носят като пробудени
и докосват.
оневинени,
размислени
и влюбени.......
А, са само думи,
и в денят са отегчителни
и в звуците си опростени,
умилостени,
притихнали
и след като отвори вратата Слънцето,
ще нахлуе като топлина,
дълго очаквана,
и дочакана
в деня
и пазеща се и за нощта
А, са само думи.........
kleiopatrasv
цитирайАко избледнеят топлите ми думи
и пожълтеят белите ми листи,
ще закъснеят нежните ми стъпки,
ще пресъхнат сълзите с тръпки,
но ще останат,
поне като едно дихание,
един стон,
един вопъл
или очарование
и ще ни заливат,
с обич от вдъхновение
недостигнати
с кръшно опиянение,
а небето и земята,
ще са пак вечни,
ще се пак занемели
от прочита им тъй безучастни....
А,са само думи,
от любов неизречени,
ненаписани,
но за нея наречени,
премълчани
и утаени,
а след това разпиляни
и изплакани...
Как се носят като пробудени
и докосват.
оневинени,
размислени
и влюбени.......
А, са само думи,
и в денят са отегчителни
и в звуците си опростени,
умилостени,
притихнали
и след като отвори вратата Слънцето,
ще нахлуе като топлина,
дълго очаквана,
и дочакана
в деня
и пазеща се и за нощта
А, са само думи.........
kleiopatrasv
Многоуважаема Kleopatrasv,
Благодаря за Вашата оценка! Трогнат съм и това, че мнението ви е съпроводено с Ваши стихове! mоите стихотwорения са писани тwърде отдавно в периода 1964-1971г. Вие имате дарба на талантлива и много продуктивна поетеса. Музата не ви изоставш. Поздражления. Пожелавам ви тя да ви следва до дълбоки старини. Аз и сега се мъча да пиша, но на други фронтове. Ако желаете да придобиете представа, бихте могла да отворите следните мои електронн страници;
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.bogomil.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_-kolev
цитирайБлагодаря за Вашата оценка! Трогнат съм и това, че мнението ви е съпроводено с Ваши стихове! mоите стихотwорения са писани тwърде отдавно в периода 1964-1971г. Вие имате дарба на талантлива и много продуктивна поетеса. Музата не ви изоставш. Поздражления. Пожелавам ви тя да ви следва до дълбоки старини. Аз и сега се мъча да пиша, но на други фронтове. Ако желаете да придобиете представа, бихте могла да отворите следните мои електронн страници;
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.bogomil.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_-kolev
В ДЪХА НА 20- ТИ ВЕК
Земята тоз пълновластен творец
вдъхнал живота от своя топлик
а любовта си гореща с вълшебен резец
изваял човека могъщ и велик
Но защо светът така е устроен
защо се люшка човешкия род
човек е нима недостоен
да се бори за мире възход
О Музо! Възпей ти ликът на човека
в светлия разум, в идеите нови
възпей го дъха на века
в който ще липсват снъртни окови.
И аз вярвам ще се отърси нявга Земята
от страшната атомна плесен,
тъй вярвам на човека мечтата
ще бъде такава възторжена песен!
Богомил Великов Колев студент 1-ви курс.
цитирайЗемята тоз пълновластен творец
вдъхнал живота от своя топлик
а любовта си гореща с вълшебен резец
изваял човека могъщ и велик
Но защо светът така е устроен
защо се люшка човешкия род
човек е нима недостоен
да се бори за мире възход
О Музо! Възпей ти ликът на човека
в светлия разум, в идеите нови
възпей го дъха на века
в който ще липсват снъртни окови.
И аз вярвам ще се отърси нявга Земята
от страшната атомна плесен,
тъй вярвам на човека мечтата
ще бъде такава възторжена песен!
Богомил Великов Колев студент 1-ви курс.
