Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2010 09:41 - СПОМЕН ЗА РОДНИЯ КРАЙ
Автор: metaloved Категория: Поезия   
Прочетен: 2679 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 26.05.2010 10:03


    Уважаеми приятели,
По необясними причини изчезнаха от стихосбирката ми много стихотворения. Опитът да ги вкарам отново се оказа безуспешен. Поради тази причина откривам нови постинги


СПОМЕН
 
Горски дъбрави, треви и уханни цветя,
скътали нейде на моето детство дъха.
Искам в стихове скромни да осветя
моята радост и нежна тъга…
 
Помня по дивните страшни пътеки,
как бродех с наивната детска мечта
да запечатя в сърцето си жадно навеки
на горските птици речта
 
Помня! Плетях на моята майка венец
от златист минзухар и бяло кокиче,
сред полянките китни обрасли в синчец,
под звънката песен на пролетно птиче.
 
Помня! Под жарта на летния зной,
над цветенцата горски разкошни
неуморни пчелички в рояци безброй
жужаха с крилцата си мощни...
 
Помня, как в приказен танц дървесата
тъжно ронеха мъртви листа.
Помня птиците прелетни в небесата,
как кръжаха по тези места
 
Помня и зимната бяла премяна,
сънят на тревистия горски терен,
как през някоя снежна поляна
самотен притичваше гладен елен
 
Помня горо, всичките прелести твои
се сливаха с детската радост,
как по полянки зелени и страшни усои
ухаеше вечно на младост !
 
И днес горо, твоята хубост и мъдрост
събрали се в тайни вековни,
са извор на сила и жизнена бодрост,
на нежност и чувства грижовни.
 
Горски дъбрави, треви и цветя
Семената на кълнове родни
Винаги! Щом светът дори се гневи
ще останат в мен плодородни!
 
 Богомил Великов Колев

 METAЛ

(посветен на проф.дтн Лев Израйлевич Леви от Московския институт по стомана и сплави- МИСИС. Писано е по време на виетнамската война)

В малка работилница леярска,
под атмосфера душна и пещарска,
няколко мъже се борят
с тайните на течния метал.
Опит първи,
втори,
трети...
що да сторят,
трябва да получат важния кристал.
Сред тишината нощна в БАН,
пещта бумти,
клокочи кат вулкан
в огнените си гърди събрала
надежди съкровени
благи,
чрез науката,
която е разбрала.
човешките потребности
облаги.
Хей метал!
Ти ковък, силен, як,
на човешкото движение двигател,
в устремния ход маяк,
ти виждаш ли как сеят смърт във Виетнам(Ирак, Иран, Авганистан... )
капризни, сити, безумни господа,
с  гнева си страшен,
как народа там
кове от твойта сила
свобода?!
И виж как твойта древна сила,
човекът днес с любов гореща мила,
на прадедите съкровените мечти
превръща в кораби космични,
как Вселената отваря
тежките си тайнствени врати,
за Разума-интересите надлични!

Богомил Великов Колев


ЗОВ

Да бях поет роден,
написал бих от порив вдъхновен
най-възторжената ода
за светинята Любов,
за да сгрява тя народа,
под небесния покров....

Ако бях художник надарен,
нарисувал бих с мечтата озарен
картина най-стериоскопична
на 20-21-ия космичен век,
как Вселената след битката епична
ще прославя земния човек....

Гениален композитор ако бях,
без страх от божия небесен смях
възпял бих в най-могъщата симфония
Природата и нейното величие,
мощта и устрема на Разума в хармония,
Материята от Духа в отличие...

Ако бях добър ковач на Разум,
от целия човешки Разум,
изковал бих най-острата стрела,
с коята наведнъж ще унищожат милионите
на войната и порока грозните чела,
за да възтържествуват на века законите....

За всеобщо голямо съжаление
на бъдното и мое поколение,
аз не съм всевластен чародеец,
и кат амбициозен самодеец,
не бих могъл дори с балсам
да излекувам всеки, който сам
Светът решил е да въздигне
от мъката му сила щом изригне...
Аз съм най-обикновен човек
от този атомен-космичен век,
и без да съм велик деец,
нито мързелив светец
кат частица от трудовия-смел народ
живея с ритъма на вечния възход.
Просто призовавам с мойто слово
Борете се за всичко ново!

Богомил Великов Колев



Тагове:   край,


Гласувай:
5
0



1. kleopatrasv - Поздравления, чудесни са !
07.06.2010 21:56
А, СА САМО ДУМИ

Ако избледнеят топлите ми думи
и пожълтеят белите ми листи,
ще закъснеят нежните ми стъпки,
ще пресъхнат сълзите с тръпки,
но ще останат,
поне като едно дихание,
един стон,
един вопъл
или очарование
и ще ни заливат,
с обич от вдъхновение
недостигнати
с кръшно опиянение,
а небето и земята,
ще са пак вечни,
ще се пак занемели
от прочита им тъй безучастни....
А,са само думи,
от любов неизречени,
ненаписани,
но за нея наречени,
премълчани
и утаени,
а след това разпиляни
и изплакани...
Как се носят като пробудени
и докосват.
оневинени,
размислени
и влюбени.......
А, са само думи,
и в денят са отегчителни
и в звуците си опростени,
умилостени,
притихнали
и след като отвори вратата Слънцето,
ще нахлуе като топлина,
дълго очаквана,
и дочакана
в деня
и пазеща се и за нощта
А, са само думи.........

kleiopatrasv
цитирай
2. bogomil - Благодаря за хубавите думи и за прекрасните стихове
28.06.2010 10:03
Многоуважаема Kleopatrasv,
Благодаря за Вашата оценка! Трогнат съм и това, че мнението ви е съпроводено с Ваши стихове! mоите стихотwорения са писани тwърде отдавно в периода 1964-1971г. Вие имате дарба на талантлива и много продуктивна поетеса. Музата не ви изоставш. Поздражления. Пожелавам ви тя да ви следва до дълбоки старини. Аз и сега се мъча да пиша, но на други фронтове. Ако желаете да придобиете представа, бихте могла да отворите следните мои електронн страници;

www.nautchnitrudove.blog.bg
www.bogomil.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.bg.netlog.com/b_-kolev
цитирай
3. bogomil - едно мое старо стихотворение от студентските години
09.04.2011 08:49
В ДЪХА НА 20- ТИ ВЕК

Земята тоз пълновластен творец
вдъхнал живота от своя топлик
а любовта си гореща с вълшебен резец
изваял човека могъщ и велик

Но защо светът така е устроен
защо се люшка човешкия род
човек е нима недостоен
да се бори за мире възход

О Музо! Възпей ти ликът на човека
в светлия разум, в идеите нови
възпей го дъха на века
в който ще липсват снъртни окови.

И аз вярвам ще се отърси нявга Земята
от страшната атомна плесен,
тъй вярвам на човека мечтата
ще бъде такава възторжена песен!

Богомил Великов Колев студент 1-ви курс.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloved
Категория: Поезия
Прочетен: 46383
Постинги: 27
Коментари: 65
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Юли, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031