Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2010 21:06 - 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ
Автор: metaloved Категория: История   
Прочетен: 2599 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.05.2010 13:05


Уважаеми приятели и читатели,
Днес на 15 април 2010 се навършват 100 години от рождението на бележития български учен, енциклопедист, общественик и държавник акад. Ангел Тодоров Балевски. По този повод откривам нов постинг с материал отразяващ неговият живот и много богата дейност в полза на науката, висшето образование, народа, отечеството и човечеството. Работил съм 37-38 г. в Института по металознание създаден от акад. А.Балевски и член.кор.проф. Иван Димов. Материалите са публикувани в някои наши вестници и специализирани научни списания..

АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ-

(100 години от рождението)
През април 2010 се навършват 100 години от рождението на големия учен, педагог, организатор на българската наука, държавен деец, общественик, мъдрец, будител, хуманист, патриот и сладкодумен оратор акад. Ангел Тодоров Балевски. Той е един от създателите на българското висше техническо образование и основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите.
Акад. А. Балевски е роден на 15 април 1910 г. в гр. Троян. Завършва висше техническо училище през 1934 г. в Германия. През 1942 г. в София е открита Държавната политехника и през 1945 г. той вече е избран за професор. Създава и организира катедра по механична технология и фабрична организация, прерастнала в катедра ”Металознание и технология на металите”, която ръководи повече от четири десетилетия. От тази катедра към машинно електротехническия институт (сега Технически университет) в София се създават нови катедри: ”Технология на машиностроенето и металорежещите машини”, Текстилна техника”, „Организация и икономика на машиностроителното производство” и „Автоматизация на дискретното производство”. От 1948 до 1953 г. той е заместник ректор на Държавната политехника, а от 1966 до 1968 г. – ректор на Висшия машинноелектротехнически институт. В продължение на 33 години преподавателска дейност в периода 1945-1968 г., той е подготвил повече от 10000 студенти и възпитаници като машинни инженери и ръководители в промишлеността, с което той се гордееше. Неговите студенти го помнят като блестящ педагог, който със завидна способност поднася лекциите си на разбираем и достъпен език, разнообразявайки ги с практически съвети, лични преживявания, житейска мъдрост, афоризми, метафори, анекдоти, с цитати от поети, писатели и философи. Лекционните зали винаги са били пълни и посещавани, дори от студенти от близостоящите Софийски държавен университет „Св. Климент Охридски” и „Художествената галерия”
Акад. А. Балевски се занимава не само с преподавателска и организационно педагогическа дейност. Той с основание е определен като баща на металознанието у нас.. Особено активна е неговата научно изследователска дейност в Българската академия на науките. През 1951г. е избран за член-кореспондент на БАН. Продължава да работи като ръководител на секция „Металознание и технология на металите” към Техничското отделение на БАН, която прераства в ”Централна лаборатория по металознание”. През 1966 г. е избран за академик. На 1 януари 1967 г. е създаден института по „Металознание и технология на металите” (применуван по-късно в Институт по металознане) с предмет на дейност фундаментални и развойни изследвания в областта на металознанието и технологията на металите, свързани с развитието на методите на обработване на материалите с газово противоналягане, патентовани от него, заедно с най-добрия му верен ученик и съратник, член кореспондент проф. Иван Димов Николов, починал през май 1984 г. Този патент с фундаментална значимост стана причина да се разработят и защитят по-късно стотици изобретения и патенти, и на базата на тях огромен брой технологични разработки от сътрудници на института, който той ръководеше като негов Директор. Методите „Балевски-Димов” получиха световно признание. Продадени бяха много машини, съоръжения и технологии в редица страни на света: САЩ, Франция, Германия, Египет, Венецуела и др. За тяхната новост и значимост е достатъчно само да се спомене, че още в началото на 80-те години на ХХ век тези методи получиха световно признание като едно от най-значимите инженерни постижения на миналия век. Тогава института получи най-авторитетната европейска наградата за научно технически принос на фондация „ Къорбер” в Хамбург - Германия, равностойна на Нобелова награда за инженерно техническа дейност (известно е, че за инженерна дейност не се присъждат Нобелови награди). Наградата се присъжда за развитие на металознанието, металургията, металолеенето и машините за леене по патентованите български методи за производство на детайли с традиционни и новосъздадените от сътрудници на института оригинални висококачествени сплави и други материали на бъдещето
Значителните приложни достижения в областта на ленето на цветни метали и сплави и добиването нови материали (конструкционни, инструментални, неръждаеми стомани, чугуни, изделия от разпенени термопласти и други неметални материали), различните специализирани машини, съоръжения и оборудване създадоха необходимостта от бързото им внедряване в индустрията. За подпомагане на тази нелека дейност през 1973 г. беше създадено Научно производственото обединение
(НПО): „Технология на металите” с предмет на дейност внедряване в промишлеността на научните достижения по методите за обработване на материалите с газово противоналягане и организиране на износ на машини, технологии, ноу-хау, лицензи и създаване на смесени дружества - фирми. В състава на това обединение влизаха Института по металознание, развойният институт в Плевен, базата в Перник и над седем производствени звена..
През най-активния период от дейноста на института, обединението доставяше за 56 завода отливки и материали, получени по методите за обработка на материалите с газово противоналягане. Обединението работеше съвместно в координация и взаимодействие с редица стопански организации в системата ма машиностроенето, металолеенето, металургията, електрониката, електротехниката, химическата промишленост, строителството, транспорта и селското стопанство. Същевременно активно се развиваше и износът на машини и технологии, екипировки, оборудване, отливки и други изделия, както за Русия и другите източноевропейски страни, така и за западноевропейските страни, до САЩ и страни от Южна Америка. Изнесени бяха над 120 броя машини и над 116 технологии и екипировки. В много страни по света се леят джанти за автомобили и други детали по българския метод ”Балевски-Димов”.
За постигнатите високи научни и научно-приложни резултати института получи много награди и отличия. По-значимите от тях са: Голямата награда на журито в Брюксел на изложбата за изобретения ”Еврика” (1976), Интернационалната награда за технология (Франкфурт, 1981), Наградата за Европейска наука ”Къорбер” (1985), връчена тържествено в кметството на гр. Хамбург, Германия заедно с 800 000 дойче марки във вид на научноизследователска апаратура за по нататъшно развитие на разкриващите се големи потенциални фунаментално-философски възможности на методите за обработване на материалите с газово противоналягане за създаване на нови екологоцелесъобразни машини и технологии за добиване и леене на нови метални и неметални материали..Институтът по металознание през 80-те години на миналия век беше водещ в световен мащаб по добиване на нови азотнолоегирани сплави на желязовъглеродна основа (стомани и чугуни) легирани с летливи елементи (предимно с азот, в замяна на някои скъпи и дефицитни в ементи като никел, кобалт и др
Истинският международен престиж и авторитет се гради от достиженията на хората на интелектуалния труд, работещи в областта на културата, изкуството и науката. Не са много българските научни достижения в областта на техниката и технологията, които са получили световно признание. По думите на известния учен физик акад. Георги Наджаков „Методът на леене с газово противоналягане е третата голяма българска технология, след киселото мляко и фотоелектретното състояние на веществото. (Без фотоелектретното състояние биха били немислими фотокопирните машини, телевизионните екрани без вакуумна труба, рентгеновите дозиметри и правенето на снимки от космически спътници)”. Тук изключваме големите заслуги на Джон Атанасов творил изцяло в чужбина.
На 9 март 1968.г. акад. А.Балевски е избран от Общото събрание на академичните учени, за председател на БАН, която ръководи успешно повече от 20 години. Преди него само проф. Марин Дринов и Иван Гешов са заемали този пост за по-продължително време. Под негово ръководство БАН установява сътрудничество с редица академии и други научни иституции в САЩ, бившия СССР (Русия), Чехословакия, Германия, Австрия, Великобритания, Гърция, Швеция и др.
През периода 1971-1989 г. акад. А. Балевски беше член на Държавния съвет, съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988), член на съвета на Пъгуошкото движение на учените за мир (1971). Той е носител на много ордени и медали: „Академични палми” на френското правителство, златен медал „М.В. Ломоносов” на Руската академия на науките, златен медал на университета в Хамбург, Златен медал „За заслуги пред науката и Човечеството” на Чехословашката академия на науките. Акад. А. Балевски бе народен деятел на науката, носител на почетния знак на БАН „Марин Дринов” и на почетния знак на Софийския университет. Той е доктор хонорис кауза на Техническия университет.
Акад. А. Балевски е сред основателите на Научно-техничесия съюз по машинострене през 1965 г.к когато е бил член кореспондент на БАН. Той е член на първото съюзно ръководство като негов заместик председател и по-късно винаги намираше време да го навестява и да помага за неговото развитие и укрепване. Удостоен е със званието „ Почетен член на НТС по машиностроене” Той получи заслужено признание за своя дългогодишен неуморен труд за развитието на българското машиностроене като наука и практика, .
Като председател на БАН и член на държавния съвет, акад. А. Балевски винаги намираше време да бъде и сред своте сътрудници в Института по металознсание, който ръководеше. Говореше ни като баща, като сладкодумен разказвач на приказки. Високо ерудиран, той ни омайваше със своите енциклопедически познания не само като професор по металознание, но и със своите познания по литература, музика и история, философия, изкуство. При други обстоятелства този именит хуманист, талантлив учен-изобретател, блестящ педагог, патриот и мъдрец и даровит оратор, би станал световно известен историк, философ, писател, поет, дори и музикант (цигулар). По време на поредния Пъгуошки симпозиум у нас (Пловдив, юни 1983 г.) при една от почивките между заседанията, участниците в него посещават една астрономическа лаборатория в родопската местност Рожен, редом до която стоял стар параклис. Един от чужденците гости, лауреат на Нобелова награда, познавайки атеистичния характер на тогавашната официална идеология, изразява учудване как тази старинна църква е била запазена и то редом с астрономическа обсерватория. Докато другите българи се опитвали да дават някакви обясния, акад. Балевски се приближил и казал: „Тук се намесват два символа; на науката и на етиката. Познанието е безгранично като Вселената, а етиката е вечна. За да не се превърне науката в зло за човека, те-науката и етиката трябва винаги да бъдат заедно и да вървят хванати ръка за ръка. Преди всичко науката трябва да служи на мира и съхраняване на живота на планетата”. Оказва се, че акад. А. Балевски лично се е намесил и запазил храма при строежа на астрономическата обсерватория. Учуденият чужденец развълнувано казал на околните: ”Така може да говори само един истински мъдрец”. На същия Пъгуошки симпозиум в Пловдив председателката на движението и Нобелова лауреатка – Дороти Ходжин връчва на акад. А. Балевски специална награда и го обявява за МЪДРЕЦ НА ПЪГУОШ..
За такава щедро надарена и широко скроена личност, трудно може да напише всичко, което да охаректиризира неговия богат пълноценно изживян живот и народополезна всеобхватна дейност. Хората, оставаха поразени от невероятната му изключителна ерудиция, гъвкава.оригинална и бърза мисъл, умението му без проблемно да превключва разговор на различни теми. Когато веднъж към края на 80-те години му предложих писмени материали по една моя научна хипотеза, свързана с Екологията и технически решения за опазването на околната среда и планетата Земя и философски проблеми на метериалознанието, които могат да се използуват за обяснение на някои неразгадани или дискусионни процеси и явления на Земята (Вселената), преди да ме поощри да напиша и публикувам материалите в монографията си ”Материалознание и глобални проблеми”(изд.БПС, София 2003), той започна с Библията ”В началото беще словото.......”. Говори ми за Вселената, за Природата и нейното величие.... Когато говореше публично, всички го слушахме със затаен дъх и голям интерес- в захлас, омагъосани от неговия дар слово. На събрания в салона на института по металознание, той често ни говореше за българската история, за възходите и паденията на народа български, за любов към отечеството, за научния морал и етика, за доброто и злото и за борбата срещу злото. Обичаше да говори за призванието, че няма неспособни хора. Според него „ всичките хора са родени статистически равни, с равно разпределение на възможности, качества, свойства и т.н”, но има такива, които „не са попаднали на мястото си”. Разясняваше връзката между естестествените науки, физиката и философията, говореше за диференциацията на знанията, изискващи повече синтез на знания, за интуицията, за въображението, като необходимо качество за резултатна научна работа, за всеотдайността, за пониженото самочуствие на българските учени - изобретатели, откриватели, изследователи, за развитието на младежта и научните кадри, за материалната база като обективна предпоставка за успешни изследвания.. Идва момент, когато се изчерпват възможностите; „Не можеш да достигнеш с магаре дотам, докъдето ще стигнеш с реактиен самолет” – образно аргументираше острия проблем с остаряващата апаратура и техника. Мъчейки се да предпазва стараещите, знаещите, можещите и всеотдайните на науката от злото, той често обичаше да напомня на събрания и срещи: ”Когато някой у нас се опита да направи и напише нещо по-сериозно в науката, все ще се намери някой друг злонамерен, който да обедини около себе си група от посредствени сподвижници с цел да го спре, смачка и унищожи”. На въпроси какво пречи на творческите изяви на учените, той отговаря с актуално звучащите думи; ”Много неша пречат на учения.. Масовизира се науката и в нея навлязоха хора, които не са за там. Това е един баласт, който просто се мъкне от другите. А някои от тях започват да завиждат, започват да злобарстват, започват да пречат на другите, защото когато ти си една глава над мен, много е трудно аз да се издигна една глава над теб, по-лесно е твойта глава да я сваля на по-ниско.”....И за подбора на ръководния кадър, той имаше свои виждания.” За да разбереш един човек какъв е, според него, дай му власт. Едностранчиво развитият човек, властолюбеца, користолюбеца и корумпирания не бива да бъде издиган за ръководител, макар че може да бъде полезен в някоя ограничена област, защото като ръководител той може да изобрети куп големи беди. На полуинтелигентния и бездуховен човек власт не бива да му се дава”. Изпитваше ненавист към глупостта, която той изразяваше в стихотворна форма; Господ е дал на глупака уста да яде, а не да говори” или така;
„Да пази Господ гладен да те храни,
и въшкав да те пощи в нощен мрак,
имота ти разсипник да го брани,
на разум да те учи пък глупак”.
Той беше убеден, че „Българинът иска освен материална награда и морална изява. Това е много важно за него. И ние, ако създадем една обстановка, при която в труда отделният човек да изявява себе си, да получи морална награда, а като нещо съвсем естествено да му дойде и материалната, тогава ще се активизира целият народ и ще направи чудеса...Не знам кога ще се успокои този наш народ- да започне да мери нещата с истинските им измерения и да може да намери всеки един отделен човек истинското си място,. където ще се осъществи като лияност ”.
Акад. А. Балевски беше голям шегобиец, без да забрави и себе си. Той обичаше да разказва весели поучителни истории, имащи смисъл, съдържание и ефектно въздействие.. Сам заявява ”Не знам дали има нещо по-сериозно и по-действително от хумора. Много пъти неща, които се казват със сериозна физиономия и със сериозен тон, срещат бариера и рикушет. Но ако се казат с чуство за хумор, ако в цялата работа има малко бодил, тогава действието е извънредно силно” С гордост заявява ”Имам едно правило, което крепи целия ми живот- поне веднъж да се засмея, ей така, от сърце. Ако не се случи пет-шест дни да се засмея, страшно съм потиснат...”. Когато го удостоили с награда ”втора степен”, негови приятели го запитали, за научна дейност ли е или за анекдоти „За научна дейност .....-.отговорил той - Ако беше за анекдоти, щеше да е първа степен”. Това е присъщо на големите, на великите хора. Той високо цени самочувствието. „Само човек с високо самочувствие може да показва най-напред недостатъците си. Нас ни боли като се каже нещо лошо за България. Ето това е липса на самочувствие, което не е създадено, не е имало време да се създаде...”. Неговата любов към народ и отечество, най добре са изразени с думите му ”И нашият народ може да се причисли към великите, но не по своята материална мощ, а по духа си. Той е велик със своето историческо минало, със своите възможности, със своето духовно богатство.....Всяка духовна проява на нашия народ е била чисто негово дело, в нея първоначалния зародиш е бил делът на духовно издигнатите хора”. Целта на живота, според него, е духовното усъвършенстване на човека, а не в трупането само на материални блага, които са средство, а не цел.
Към края на живота си акад. А. Балевски изживя много тежко началните години на прехода към демокрация, когато виждаше как се рушеше създаденото с много труд и енергия, когато се потъпкваше моралът и етиката. Дълголетието го доведе до разочарования от неговото време и с тревога заявява; “A сега всичко ръждясва, всички се ядат помежду си. Това е толкоз грозно”. Тревожеше го както нарушеното равновесие в Природата, така и нарушеното равновесие между хората и духовността.. „Аз не вярвам в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитието”. Своите убеждения изразяваше с много мъдрост и силно въздействащ понякога тъжен хумор или сатира. В една от последните си книжки озаглавена ”Тревоги”(1995), той прави равносметка на своя живот обхващащ почти цяла епоха, едно столетие, това на 20 век.. В нея може да се види лутането, пътя от страданието към възхода на България и.... отново лутането и страданието. Връщането назад, нарани високо патриотичното му чувство:
„Дето се говори за пазар,
там ще властвува парата
Дето е парата господар,
няма място за душата”
Независимо от разочарованието и тъгата, той не загубва вяра в бъдещето на България и в доброто, за което така въодушевено говореше през целия си живот. Само човек тръгнал по пътя на духовността може да стане добър и да се опира в своя жизнен път на човешките добродетели. Той беще истински родолюбец, кристално чист патриот, демократ, закърмен с българските традиции на Великото възраждане. Цялата му научна, организационна и обществена дейност бе подчинена на чуството за морален дълг към народ и отечество. Той остана оптимист и верен на своята родина.
„Ще има и в родината ни мила,
живот без злост и грозота
Ако добрите притежават сила,
а силните- пък доброта”
. Много от преживяното, той сътвори на лист, като поет. Той страдаше, но страдаше като всеки истински мъдрец, заради страданието на хората, на бедните...
„Тъй грозно ме денят обременява
с бруления си шум и тъпа суета,
и гледката на безнадеждна беднота,
душата ми жестоко наранява.”
Големите личности са всестранно надарени-енциклопедисти. Той е любител на художественото слово. Веднъж докато чакат на летището в София при изпращане на руския учен химик Алеутов, акад. А. Балевски му рецитира наизуст на руски език поемата ”Демон” от М.Ю. Лермонтов. Руският учен остава изненадан и изумен от художественото изпълнение на един инженер. В последните години акад. А. Балевски е автор на две хумористично сатирични книги: ”Българиада”(Сатира) и ”Настроения” (лирика, сатира),( 1997). Той написа около 500 стихотворения, епиграми, балади, за един кратък период, около 5-6 години и то в залеза на своя живот. Той не се е смятал за поет, но беше с бистър ум. Писането на стихотворения за него е било хоби. Умееше да рецитира на съответния матерен език Лермонтов, Пушкин, Гьоте, Шилер и др. . Рецитираше стихове и от Вазов, Дебелянов, Яворов, Смирненски.... Той добре познаваше творчеството на Толстой, Чехов, Томас Ман, Хемингуей, Ремар, Марк Твен, Колдуел . Свободно боравеше с философсите възгледи на Аристотел, Платон, Спиноза Кант и др.
Академик А. Балевски беше енциклопедист; поет, музикант, народен будител по душа и инженер по призвание. Ето какво казва някогашният му учител по музика Тончо Цолевски ”Струва ми се, че ако той беще продължил с цигулката, рано или късно щеше да обиколи света, не като председател на БАН, а като цигулар. Не знам защо предпочете науката пред музиката”. На това акад. А.Балевски отговаря; ”Следвал съм инженерство, като съм чувствувал поезията на техниката, красотата на техниката, целия възторг на техниката”. Друг път отговаря ”Когато ме питат какъв съм по специалност, аз казвам –инженер, защото винаги съм се чувствувал като инженер. И ако е имало второ прераждане, пак бих станал машинен инженер”. Умееше да въздействува със шеги и хумор, защото знаеше- какво може да се вземе от тях.„На моите студенти винаги съм казвал-за да бъдеш добър инженер, трябва да умееш да свириш на цигулка...Някои ме гледаха учудено, свикнали със шегите ми, а онези, които вземаха думите на сериозно, станаха много добри специалисти”.
Той не обичаше конфликтите и когато те неизбежно са се появявали, винаги е намирал начин да ги неутрализира. В разговори със своите ученици и сътрудници, той предпочиташе да изрече по строги думи като аргументация, без да обижда. Сериозните неща, проблеми и грешки превръщаше в шеги и с убедителни аргументи подплатени с градивен хумор доказжаше своите убеждения и виждания. Затова категорично заявява „Аз не вярвам в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитие” Тези му убеждения се оказват вярни, защото революциите често водят до анархия, застой или връщане назад, до разрушение, включително на материални и социални достижения и на духовни ценности. След т.н. „нежна револяция”, той сам направи равносметка на своя жизнен път в биографичната си книга, обхванала почти една цяла епоха, характерна за бурния ХХ в. Този негов път върви по пътя на страданието, до възхода и падението на майка България, до вярата и надеждата в нейното добро бъдеще. Сам се пита; „Ще ме разберат ли?
„Животът хич нехае, че съм остарял
и – виждам – ще му се да ме забрави.
Е-вярно, стар съм, нали не съм умрял
и с него имам още връзки здрави?

Макар да съм отвън, с упорство се държа
за него и назад не изоставам;
отгоре гледам и наоколо кръжа,
прозорчета намирам, наблюдавам...

Око на Философ, или пък на поет
аз знам, че нямам и не претендирам,
че в туй, с което аз по хоби съм зает
светата правда винаги намирам.

Зарязах вече стария си занаят,
но напастите стари си остават
безмилостно, с голям магарешки инат
бушуващи в мен мисли ми додяват.

Разбунени от туй, което съм видял
като река неспирно те напират;
аз някои от тях съм в стихове излял
-така и те спокойствие намират”
В края на своя живот акад. А.Балевски много страдаше от бездуховността, нравствената криза, от унищожението на моралните и етични ценности, от разрушението на някои достижения постигнати с усилията на цял един народ в продължение на десетелития. През 1992 г. той написа;
„Какво ще ми остане ? Отивам си отчаян
От туй, що тук намерих, напраяво съм замаян
Обърканите мисли безспирно ме нападат
спокойствие ми трябва - ще го подиря в ада.
--------------------------------------------------- -----
Там, където съществува и култ към красотата
човек се възвисява и богатей душата.
Аз гледам и сравнявам минало велико
с това що тука виждам- бездушно и безлико.
Измъчих се и страдам в тоз объркан свят,
във мен всели се болка, настана и обрат.
Аз много си мечтаех и много фантазирах.
Не искам ни да мисля, нито да говоря,
но знам какво е мъдро и аз ще го сторя;
в Аид ще се завърна и облекчен с радост
там разговор ще водя с Плутон и с Тапос.”
Академик А. Балевски си отиде тъжен от този свят, но той остави светла, трайна и незаличима диря в българската и световна наука и техника, в интелектуалния и духовен живот на българското общество. На 15 септември се навършват 13 години от както престана да тупти сърцето на големия учен, педагог, организатор на българската наука, държавен деец, общественик, мъдрец, будител, хуманист, патриот, даровит и сладкодумен оратор.
След неговата кончина институтът, които той създаде и ръководи дълги години като Директор е наименуван - Институт по Металознание „Академик Ангел Балевски”.. В негова памет Научно-техническият съюз по машностроене учреди най-високата награда „Акад, Ангел Балевски” за изключителни постижения в машностроителните науки.

Забележка; Материалът е подготвен на базата на лични наблюдения и контакти. Ползвани са творби от литературното творчество на акад.А. Балевски, както.и някои други източници.

Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев – работил около 37 г в института „Акад. А. Балевски”

За контакти:

Е-mail: kolev.b.v@abv.bg
 



Тагове:   Ангел,   Акад,   обръщение,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloved
Категория: Поезия
Прочетен: 128432
Постинги: 27
Коментари: 65
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031