МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ---МИТКАЛОТОMitkolato Публикасция –в-к „над 55” Богомил В.Колев-ел.вариант 11ноември 2008. забележка. Тексът е подготвен като са ползвани исторически източници и проучвания 7 април 2010 ·         Новини ·         Юридическа кантора ·         Пенсионерски неволи ·         Въпроси и отговори ·         Съдби ·         Личности ·         Юбилей ·         Личен лекар ·         Миналото ·         Златни спомени ·         Дом, земя, стопанство ·         Дух AC_FL_RunContent( "codebase","http://download.macromedia.com/pub/shockwave/cabs/flash/swflash.cab#version=9,0,28,0","width","130","height","130","src","/img/relog","quality","high","pluginspage","http://www.adobe.com/shockwave/download/download.cgi?P1_Prod_Version=ShockwaveFlash","movie","/img/relog", "wmode", "transparent" ); ·         Фотоновини ·         Факти и кадри ·         Ретро новини ·         Спортна класика ·         По червения килим ·         ТВ програми ·         Хороскопи ·         Времето ·         НОВИНИ ·         СПОРТ ·         ШОУ ·         ЗА ДАМИТЕ ·         ЗДРАВЕ ·         НАД 55 180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ-МИТКАЛОТО 11 ноември 2008, 16:11 Миналото изпрати на приятел Отец Матей Преображенски Самобитен монах, революционер, пътешественик, учен и какво ли не Един самобитен, скромен монах с необичайна външност, възслаб, среден на ръст, с кестенява рядка брада, пъпчиво лице и сиви умни очи, обикаля поробеното си Отечество с нарамени дисаги и оръфани дрехи, за да повдига духа и самочувствието на българите. Наричали го Миткалото заради постоянното му движение по наши и чужди земи, където събирал и трупал в душата си страданието и гнева на своя поробен народ.
Със завидно постоянство и себеотрицание той посвещава целия си живот на святото народно дело, свързано с борбата за освобождението от турско робство. Прозвището Преображенски получава, защото е служил известно време в „Преображенския манастир” близо до Търново.
Отец Матей Преображенски със светското име Моно Петров Сеизмонов е роден в село Новосел (Ново село), Търновско, през октомври 1828 г. Родителите му почиват твърде рано, когато вилнеела епидемия от чума. Той е принуден да се бори сам за оцеляването си и да изкарва прехраната си като ратай в околните села. Замонашва се на 20-годишна възраст. Служи като послушник в Дряновския манастир, а след това и в Преображенския. Жаждата му за знания го отвежда в Рилския манастир, където ежедневието му минава в библиотеката. През 1850 г. става учител в с. Балван, а след това заминава за Атон, където прекарва 12 години в един от неговите манастири. Там в богатите библиотеки „всяка мирска мисъл или всяко възпоменание се счита за тежък грях...”
Гръцките смирени монаси го обявяват за подвластен на дявола
Заплашен от анатема, Матей е принуден да замине за остров Тасос. Жадният за знание монах енциклопедист проявява интерес не само към теологията, но и към естествените науки; математика, механика, физика, медицина и др. При наблюдение на морските вълни богатата му фантазия на изобретател ражда интересната и оригинална идея да построи воденица с използване силата на морските вълни, но се отказал, след като похарчил безуспешно всичките си пари (8000 гроша). От остров Тасос отново тръгва да обикаля света. Посещава Палестина, Ерусалим, Влашко, Русия, Сърбия.
В Белград постъпва в Първа българска легия и става адютант на Г. С. Раковски
Там изучава военни науки и учи другарите си как да правят барут по негова рецепта. Участва в битките срещу турците за освобождение на Белград, където проявява смелост и безстрашие, но е ранен в крака. Сам се лекува, прилагайки на практика медицинските си познания. След Легията става хайдутин. В периода 1862-1864 г. обикаля из Стара планина и из Бесарабия. Прибира се в родния си край и отсяда в Батошевския манастир, където се връща към старата си конструкторска идея.
Изработва модел за вечен календар
Но бунтарският му и свободолюбив дух не може да понася за дълго смирението. Както пише Захари Стоянов, Матей Миткалото „лепи остри сатири на манастирските порти против своите събратя”. Изпъденият от манастира монах, мечтаейки, заявявал: „Ако се освободи България, аз не искам нищо друго, освен да ме турят управител на калугери, да направя преобразование в живота им”. Независимо от тези си ”дяволски” действия и убеждения, той спазвал монашеските обети за целомъдрие и пост.
Когато се запознава с призива на Г.С. Раковски за просвещение, целта на който е народът да се избави от незавидното си робско положение, Матей Преображенски нарамва дисагите и започва да разнася книги и ръкописи на Паисиевата ”История славянобългарска”.
Учи народа на практически умения
Съветва селяните как да орат и копаят, как да отглеждат буби, как да тъкат, как да си поддържат овошките, да отглеждат зеленчуци, лекува болните, изобщо помага на хората и ги учи как да живеят по-добре. След като спечелва пари, купува си кон, наема си помощник и отново започва да обикаля селата и градовете. В дисагите му има книги на Блъсков, на Славейков, жития и псалтири, нравоучителни и забавни книжки, календарчета, учебници, няколко речника.
Основава читалища в селата Сухиндол, Мусина, Михалци, Горно Сливово, Ново село и др. Организира земеделско дружество в с. Мусина, а през 1872 г. създава първата трудова кооперация в с. Михалци. Организира зеленчукова градина ”бахча” и учи селяните как да я поддържат и експлоатират.
В епохата на пробуждане на поробения български народ отец Матей Преображенски-Миткалото се откроява като истински енциклопедист, кристално чист патриот, народен будител, оратор, знахар, изобретател, своеобразен самобитен книжар, разпространител и четец на книги с разнообразен и поучителен характер, певец, театрален труженик, разпространител на революционна литература и дарител за благото на Отечеството.
Действа като продоволственик на бъдещото въстание
Като член на комисия, в която влизат Бачо Киро, поп Гаврил и други лица от селата Мусина, Вишовград и Голямо Яларе, Миткалото е натоварен със съдействието на игумена на Дряновския манастир да направи три хамбара. Тези хранилища били напълнени с продоволствие като запаси за предстоящото въстание на българите. Според различни източници по време на Априлското въстание са използвани 3800 крини жито, 1600 крини царевица и ечемик, 200 оки фасул.
Една година преди паметното Априлско въстание, на 1 март 1875 г., Матей Преображенски-Миткалото умира от ”ухобол” в комитетския хан на родното си село Ново село, Търновско, за да остане завинаги в летописа на славното Българско Възраждане като истински родолюбец и всеотдаен на народното дело будител на нацията.

д-р Богомил КОЛЕВ svejo_url="http://www.blitz.bg/article/8058"; svejo_bgcolor="FFFFFF"; svejo_skin="compact"; svejo_theme="standard";   коментари    

Име:

Коментар: Въведете цифрите от картинката